В началото на годината много хора си казват нещо от типа: „Тази година ще си намеря работа, която наистина да ми носи удовлетворение.“
Представят си как се чувстват по-спокойни, по-мотивирани, по-смислено ангажирани. Как стават сутрин без онова тежко усещане в гърдите. Как животът им малко по-малко си идва на мястото.
И после… ентусиазмът започва да спада. Реалността влиза с имейлите, задачите, съмненията, умората. И намерението, което допреди две седмици е било живо и силно, постепенно избледнява.
Това не е липса на воля. И не означава, че човек „не го иска достатъчно“.
Психологията показва нещо много интересно: когато прекалено се отдаваме на позитивната фантазия за бъдещия резултат, мозъкът започва да преживява целта като частично постигната. Напрежението за действие спада – усещаме се добре в представите си, но реалният импулс за движение отслабва.
И тук идва една важна уточняваща част. Това не означава, че мечтите и визуализацията са „лоши“. Напротив – ние имаме нужда да знаем към какво се стремим, как искаме да се чувстваме, какъв живот искаме да живеем. Това ни дава посока и смисъл.
Проблемът е, когато останем само там – в хубавата картина на бъдещето, без да се срещнем с реалните вътрешни препятствия. Точно тази среща между желанието и трудното е мястото, откъдето започва истинското движение напред.
Един психологически модел, който много харесвам именно заради този реализъм, се казва WOOP. Създаден е от психолога Габриеле Йотинген и е практическа форма на т.нар. „mental contrasting“ – съпоставяне на желаното бъдеще с реалността такава, каквато е.
WOOP означава:
Wish / Желание – какво наистина искам
Outcome / Резултат – какво ще ми даде това, ако се случи
Obstacle /Препятствие – какво вътре в мен може да ме спре
Plan / План – как ще реагирам, когато това се появи
Ето един пример, свързан с кариерна промяна:
Wish: Искам да намеря работа, в която да се чувствам по-удовлетворен/а и смислено ангажиран/а.
Outcome: Ще имам повече енергия, по-малко вътрешно напрежение и усещане, че това, което правя, има значение за мен.
Obstacle: Вероятно ще започна да се съмнявам дали изобщо е възможно да намеря „по-добра“ работа за себе си. Може да се активира страхът от ново разочарование или от грешен избор.
Plan: Когато това се появи, ще си припомня защо искам тази промяна. Ще се върна към собствените си критерии за удовлетворяваща работа, вместо да се водя от страх. Ще си избера една малка, реалистична стъпка, вместо да се опитвам да реша всичко наведнъж.
Това е начин визуализацията да работи за нас, а не срещу нас. Тя ни показва посоката. Препятствието ни показва защо още не сме там. Планът ни дава първата реална стъпка.
Малка покана към теб:
Избери едно свое важно желание за тази година и си направи собствен WOOP. Не бързай. Особено в частта за препятствието бъди максимално честен/на със себе си – там често се крие най-голямата яснота.
Понякога устойчивата промяна не идва от повече натиск, а от по-добро разбиране на това как всъщност функционираме.
Ако искаш да откриеш каква работа приляга на твоята личност, може да се включиш в програмата „Каква работа е подходяща за мен?“