В месеца, посветен на интервютата за работа и процеса по кандидатстване, избрах да споделя резюме на основните точки, разгледани в статия във Vox, по една така наболяла тема: „Защо компаниите търсят да назначат хора, а хората не биват назначавани?”
В работния си ден общувам както с работодатели, които не могат да намерят хора за свободните си позиции, така и с кандидати, които не могат да намерят позиция и компания, които отговарят на техните търсения. Пропастта между очакванията на двете страни е голяма. Този парадокс има много измерения и авторите на статията „Why everybody’s hiring but nobody’s getting hired“ Рани Молла и Емили Стюарт търсят причините за дисонанса, сред които отбелязват:
За някои от позициите кандидатите нямат правилните умения или поне уменията, които работодателите слагат в изискванията. Други позиции пък не са желани от кандидатите – предлагат ниско заплащане, неудобно работно време, липса на стабилност и предвидимост и др. Това, че има десетки отворени позиции, съвсем не означава, че те са желани позиции.
В обявите за работа изискванията стават все по-големи до степен, че повечето от кандидатите изобщо не могат да отговорят на тях.
Разчита се също основно на точното съвпадение между това какво човек е правил и обявената позиция, вместо да се изследват потенциалът и преносимите умения.
Част от причините да се търси пълно съвпадение между изискванията в длъжностната характеристика и конкретните умения на кандидатите е това, че компаниите не предлагат въвеждащи обучения, чрез които да подпомогнат хората да се справят със специфичните изисквания на позициите.
Все повече хора търсят позиции, които предоставят поне частично възможност за отдалечена работа и макар че броят на подобни обяви расте, те продължават да са едва 16% от всички (по статистика на обявите, публикувани в LinkedIn).
Пандемията допринесе за това хората да преосмислят живота и работата си и на пазара на труда има все повече кандидати, които търсят нова кариерна посока, но нямат необходимите умения (или поне така смятат работодателите).
Тим Бракни, президент на голяма консултантска фирма, определя настоящата ситуация като “голямото несъответствие.“ Това несъответствие се отнася до много неща – желания, опит, умения, които кандидатите имат и предлагат спрямо възможностите и изискванията на компаниите.
А през цялото това време за кандидатите целият процес по кандидатстване е една „черна кутия“. Те все повече губят надежда, че ще си намерят желаната работа и не могат да си обяснят как е възможно, докато компаниите афишират, че нямат кадри, дори да не получават обаждане за интервю и шанс да докажат възможностите си.
Цялата статия може да намерите тук: https://bit.ly/3ERV8Wl#интервю
