Много хора са неудовлетворени от работата си, но въпреки това не предприемат действия да я напуснат и да потърсят кариерна посока в унисон със своите желания и интереси. Някои от водещите причини да отлагаме подобно решение са:
Страх от провал
Плаши ни рискът от неизвестното, който трябва да поемем. Възможно е да не се справим с новата работа, да не паснем на екипа, да попаднем на мениджър, с когото не се разбираме и като цяло – да направим грешен избор, за който след това ще съжаляваме.
Ниско самочувствие
Липсата на увереност в собствените ни възможности да се справим в нова и непозната ситуация е сред основните причини да избираме статуквото (дори и да ни носи голямо неудовлетворение) пред това да се осмелим да поискаме бъдещето, за което мечтаем.
Идентичността ни зависи от работата
Работата и това как се справяме с нея в голяма степен влияе върху възприятието ни за това кои сме. Ако настоящата професия вече не ни е интересна, можем да имаме усещането, че ще загубим себе си, ако предприемем генерална кариерна промяна.
Живеем със „златни белезници“
Работим в компания, която ни осигурява висока (или поне стабилна) заплата, социални придобивки и други съпътстващи привилегии, които не искаме да загубим.
Не знаем какво искаме
Това е сред най-честите причини, които карат хората да се обърнат за съдействие към кариерен консултант. Ясно съзнаваме, че сме неудовлетворени от настоящата си работа, но не знаем с какво да я заменим. Понякога имаме много и разностранни интереси, измежду които не можем да изберем или сме загубили връзката със себе си и не можем да открием какво занимание би могло да ни направи по-щастливи.
Инерция
Караме на автопилот. Понякога ежедневието така ни поглъща, че не ни остава време или забравяме да мислим за себе си – какво ни харесва и какво – не, от какво имаме нужда, как да повишим усещането си за щастие. Носим се по течението и правим нещата, които винаги сме правили, не защото ни харесват, а защото така сме свикнали.
Статус
Когато вече сме се изкачили в йерархията до по-висока позиция, става по-трудно да обърнем гръб на постигнатото, за да преследваме нова кариерна посока. Може много да искаме вместо „Директор Финанси“ да станем планински водач и да покоряваме върхове, но нито престижът ще е същият, нито заплащането (евентуално).
Семейни отговорности
Носим отговорност за други членове на семейството и/или имаме кредити и рискът вече не е само за наша сметка, а засяга цялото семейство.
Страх да не разочароваме другите
Нередки са случаите, когато човек „избира“ неудовлетворителен професионален път, следвайки напътствията на родителите си. В по-късните етапи на живота пък желанието да се съобразим с мнението на партньора си, приятели и други важни за нас хора също влияе върху решението ни да останем на работа, която не харесваме, но която те възприемат като „правилната“ за нас (по една или друга причина).
Лоялност
Понякога не напускаме компании, които вярваме, че са ни дали много. Може работата ни отдавна да е станала скучна, но продължаваме да стоим от криворазбрано чувство за дълг. Това, което може би не забелязваме обаче, е, че нашата продуктивност и ангажираност съвсем не са толкова високи, колкото преди, неудовлетворението се натрупва систематично и въпреки че не напускаме физически, го правим емоционално, оттегляйки енергията и отдадеността си от работата.
………………………………
Ако търсиш подкрепа в откриването на следващата кариерна стъпка и подготовката за интервю за работа, свържи се с мен на mycareer@iskrabankova.com.
Повече за индивидуалните кариерни консултации може да научиш тук.
Мечтай. Сбъдвай. Бъди.
––––––––
Беше ли ти полезно съдържанието на този пост? Ако „да“, натисни „Харесвам“ бутона, за да знам, че има смисъл да продължавам да създавам и качвам съдържание. Писането е самотно занимание и само през споделената обратна връзка се ориентирам кои теми са значими и ценни за хората, които четат постовете ми. Благодаря ти за подкрепата! ❤
