В кариерното консултиране често се сблъсквамe с ефектите на самосаботажа. Самосаботаж е всяко наше (без)действие, което ни пречи да постигнем целите си.
В „Psychology Today“ обясняват защо понякога се държим като врагове на самите себе си:
Ниска себеоценка
Смяташ, че не заслужаваш успех или щастие. Някои от най-отдадените на работата хора изпитват дълбока несигурност, която ги кара да влагат двойно повече усилия от другите, за да компенсират усещането за малоценност. Други пък предпочитат изобщо да не се опитват да постигат мечтите си, защото ги е страх, че няма да успеят и че падането ще е по-болезнено от това да си останат на място.
Усещане за контрол над неуспеха
Някои хора саботират самите себе си по пътя към успеха, защото това им дава измамно чувство за контрол над ситуацията – като „контролират провала“ си, се подсигуряват, че той няма да ги изненадва неочаквано. Така, опитвайки се да се защитят от разочарованието, често не следват целите, които истински желаят.
Синдром на самозванеца
Imposter Syndrome („Синром на самозванеца“) е убеждението ни, че сме „измамили“, за да постигнем успеха си – дори и да работим неуморно, имаме усещането, че не заслужаваме постигнатото и във всеки един момент другите ще разберат, че всъщност ние изобщо не ставаме. Това себевъзприемане може да води до постоянно отлагане („прокрастинация“), а това на свой ред да саботира постигането на целите ни.
Познатост
Ако сме свикнали в миналото да бъдем пренебрегвани, експлоатирани или лошо третирани, може да изпитаме особен вид успокоение, когато сами се поставяме в тази позиция. Въпреки че не сме щастливи, несъзнателно избираме това състояние пред неизвестността. Зоната на комфорт, дори когато е тягостна, дава измамно успокоение за познатост и пречи на хората да се престрашат да изявят потенциала си с нови начинания.
Източник: Psychology Today, “Why do we self-sabotage?”
