Как да отговорим на въпроса: „Каква заплата очаквате?“

„Каква заплата очаквате?“

Повечето хора не обичат този въпрос и се надяват да не им бъде зададен по време на интервю. Реалността обаче е, че той присъства почти винаги в списъка от задължителни въпроси и независимо от това, че не го харесваме, в наш интерес е да сме подготвени да му отговорим.

Защо се задава въпросът „Каква заплата очаквате?“

Разпространено е схващането, че въпросът се задава, за да се види доколко реалистично човек оценява труда си. Моята практика показва много по-прозаични основания за задаване на този въпрос (поне в по-голямата част от случаите).

Повечето компании, особено по-големите, имат фиксиран бюджет за заплати, който е разпределен по позиции. Те са длъжни да се съобразяват с този бюджет и независимо от това колко са харесали даден кандидат, обикновено не могат да предложат възнаграждение, което е извън определените нива. Именно за това още на първо интервю питат кандидатите за очакванията им и ги съпоставят със своите възможности, за да разберат дали могат да продължат напред с кандидатурата на човек.

Има и компании (най-вече по-малките), които са по-гъвкави и съзнават, че за да привлекат правилния кандидат, трябва да предложат по-високо възнаграждение спрямо средното за пазара. Дори и те обаче ще търсят правилния кандидат на оптимална заплата. Тоест, ако имат двама кандидати със сходен опит и потенциал, логично от финансова гледана точка би било да изберат този с по-ниски очаквания.

Друга важна причина компаниите да проучват финансовите очаквания на кандидатите е, че така следят пулса на пазара на труда. Ако систематично установят разминаване между своя бюджет за позицията и изискванията на хората, могат да успеят вътрешно да се преборят за по-високи заплати. Например, ако компанията X дава максимум 2000 лева за една позиция, но всички интервюирани кандидати споделят очаквания от 2300+ лева, това е обективно основание да се ескалира вътрешно проблемът и да бъде обосновано пред мениджмънта коригиране на бюджета. Другата опция на компанията е да занижи изискванията си към кандидатите, за да се намерят такива, които влизат в предвидения бюджет.

Как да отговоря на въпроса „Каква заплата очаквате?“

Моята кратка препоръка е – като споделиш диапазон на очаквано възнаграждение. Как обаче да го формулираш?

  • Проучи в рамките на възможното пазарните нива:

Направи си мини-проучване за нивата на заплати в сектора, за който искаш да кандидатстваш и след това – в частност за позицията. Това може да го направиш през приятели в съответния бранш, колеги (бивши/настоящи), обявени заплати по сайтовете за работа (макар и по-рядко, все пак има компании, които си публикуват нивата). Имай предвид, че някои сектори предлагат много по-високи заплати спрямо средните (например в IT бранша), така че за една и съща позиция в различни сектори може да получиш съвсем различно възнаграждение.

  • Съпостави своята експертиза спрямо изискванията на позициите, за които кандидатстваш:

Втора стъпка, след като събереш данни за нивата на заплати в сектора/типа дейност, е да съпоставиш изискванията на позициите спрямо своите умения и експертиза. Ако има голямо припокриване, тогава съвсем реалистично може да се целиш в горните нива.

Ако обаче заплатата за позицията Х варира от 2000 до 4000 лева, а изискванията включват конкретен сертификат, който ти нямаш (примерно PMP за управление на проекти), или специфичен опит, който все още не си натрупал/a, тогава по-реалистично би било да се придържаш в очакванията си към средна / долна граница на диапазона.

  • Съпостави пазарните нива спрямо своите нужди и потребности:

Обикновено това е стъпката, която повечето от нас не пропускаме – даже най-често тя е основният ни ориентир каква заплата да поискаме. Със сигурност е важно да оценим какви са разходите ни и какви бихме искали да са приходите ни, за да търсим кореспондиращи заплати. Това, което обаче не бива да пропускаме, е реалистичната оценка дали пазарът може да предложи желаното от нас възнаграждение и дали ние можем да предложим на пазара компетенциите, които се търсят (Стъпка 1 и 2).

  • След като се ориентираш в пазарните нива и ги съпоставиш със своите компетенции и потребности, следва да дефинираш за себе си един по-широк рейндж на заплата, който да споделяш по време на интервю: „Очаквам от X лева до Y лева.“ Когато споделяш диапазон, а не конкретна сума, показваш, че си отворен/а за преговори.

Долната граница гарантира, че компаниите няма да ти губят времето с интервюта, ако дори и нея не могат да покрият, а горната граница ти оставя поле да преговаряш за по-високо възнаграждение, ако успешно и убедително минеш през подбора.

При дефиниране на диапазон от очаквано възнаграждение, най-важно е да бъдеш сигурен/на основно в долната си граница – сумата, под която наистина не би приел/а. Понякога кандидатите са готови да започнат на по-ниска заплата, вярвайки, че до няколко месеца ще се докажат и заплатата ще стане двойна. В повечето компании обаче увеличенията след изпитателен срок са доста скромни, а в някои компании дори няма такива.

Така че най-важно е да успееш да определиш вярно долната си граница, под която не би приел/а, за да избегнеш бъдещи разочарования, а горната да бъде нивото, към което се стремиш и може да аргументираш със знания, умения, опит и качества.

Каква информация да събера преди да реша дали да приема предложената заплата?

По време на самите срещи с представители на компанията е важно да събереш и допълнителна информация, която може да изиграе ключова роля за това дали ще си удовлетворен/а от целия финансов пакет. Заплатата съвсем не е всичко, което една компания може да предложи.

Когато ти се обадят с конкретна оферта, събери информация относно следните теми:

  • Има ли увеличение след изпитателен срок? Какво може да се очаква в процентно отношение?
  • Има ли бонуси? На какъв период, за какви постижения, какъв процент могат да достигнат?
  • Колко често има преразглеждане на заплатата и в какви параметри?
  • Какво трябва да постигнеш (под формата на цели/KPIs), за да ти бъде увеличена заплатата?
  • Има ли социални придобивки? Какви? Важни ли са за мен? На каква стойност?

Големите или малките компании е по-вероятно да ми дадат висока заплата?

Хората обикновено асоциират големите (особено международните) компании с по-високи заплати, което в някои случаи наистина е така, но съвсем не винаги. Компаниите, които са успеели да изградят силен работодателски бранд и са разпознаваеми, привличат много по-лесно от останалите силни кандидати, които искат да работят за тях. Затова и могат да си позволят да дават заплати, които са в синхрон със средните пазарни очаквания на кандидатите (тоест – нито ниски, нито високи, а в златната среда).

Малките компании, както и стартиращите, амбициозни start-up-и, нерядко предлагат по-високи възнаграждения (но не винаги и дългосрочна сигурност), защото осъзнават, че това е начинът да привлекат стойностни кандидати с опит и експертиза, които иначе не биха им обърнали внимание.

Препоръката ми съответно е да не съдиш по големината или известността на компанията за това каква заплата би предложила. Определи си своя рейндж на заплата, следвайки горните стъпки и се придържай към него.

Не е ли по-добре компанията да каже каква заплата е предвидила за позицията, вместо аз да разкривам своите очаквания?

Има много препоръки в интернет кандидатът да не споделя пръв очакванията си за заплата, а да изисква от работодателя да каже нивата си. Това със сигурност би ти дало предимство в преговорите и би свалило напрежението от това каква сума да назовеш, но в България малко компании са склонни да споделят с кандидатите нивата си на заплащане. Ако са склонни, сигурно са го направили още в самата обява (и ще ги знаеш, още преди да кандидатстваш). Ако не са, най-вероятно няма да ги кажат и по време на интервюто или поне не на първо интервю (колкото повече напредваш в етапите на конкурса, толкова повече нараства вероятността да споделят, но пак няма гаранция).

Разбира се, ти имаш пълното право да попиташ компанията за заплатата, защото тя е основен компонент от трудово-правните отношения. Ако обаче интервюиращите споделят, че нивата на заплати са конфиденциални, моят съвет би бил да не настояваш повече. Интервютата се водят от служители на компанията, които са задължени да следват нейната политиката. Настояване от твоя страна да споделят нивата обикновено има обратен ефект върху преговорите – интервюиращите стават дефанзивни и/или фрустрирани. Създадените неприятни емоции на свой ред биха могли да се отразят върху преценката им за кандидата и да наклонят везните в неблагоприятна посока.

Ако срещата ти е директно с управителя или собственика на фирмата, възможно е и да ти каже какво е планираното възнаграждение (защото от него/нея зависи какво и колко да предложи). Но ако си на интервю в по-голяма компания с някой неин служител, много малко вероятно е да ти предоставят такава информация, ако политиката на компанията забранява разкриването й.

………………………………..

Ако искаш да прочетеш още по темата за интервютата за работа, но под формата на разкази, които илюстрират различни концепти, може да разгледаш 3те части на разказа „Не сте одобрена за позицията“:

„Не сте одобрена за позицията“ – Част 1

„Не сте одобрена за позицията“ – Част 2

„Не сте одобрена за позицията“ – Част 3

………………………….

Ако търсиш подкрепа в откриването на следващата кариерна стъпка и подготовката за интервю за работа, свържи се с мен на mycareer@iskrabankova.com или 0889 262 002 и запази своя час за онлайн безплатна първа консултация.

Повече за индивидуалните кариерни консултации може да научиш тук.

Мечтай. Сбъдвай. Бъди.

––––––––

Беше ли ти полезно съдържанието на този пост? Ако „да“, натисни „Харесвам“ бутона, за да знам, че има смисъл да продължавам да създавам и качвам съдържание. Писането е самотно занимание и само през споделената обратна връзка се ориентирам кои теми са значими и ценни за хората, които четат постовете ми. Благодаря ти за подкрепата!

Последвай ме:

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *