Развиването на свободна практика може да бъде изключително предизвикателно и е напълно възможно да минаваме през периоди на тревожност, съмнения и страхове дали ще бъдем успешни. Те са част от пътя, но нерядко се оказват причината да се откажем преждевременно.
Какво да правим, когато усетим, че не вярваме в себе си и във възможността да развием устойчива и печеливша практика?
Тук са няколко съвета, вдъхновени от когнитивно-поведенческия коучинг (КПК) и Терапията на приемането и ангажираността (Acceptance and Commitment Therapy, съкратено ACT):
Идентифицирай и преразгледай своите негативни мисли
При КПК, основна стратегия е да се идентифицират негативните мисли и да се преосмислят в по-положителен и реалистичен контекст. Ако например мислиш, че никога няма да имаш успешна практика, можеш да обективизираш ситуацията, като разчертаеш един лист хартия на две и озаглавиш едната колонка „Доказателства, че няма да се справя“, а другата „Доказателства, че мога да се справя.“ След това внимателно помисли и попълни двете колонки. Най-вероятно ще установиш, че имаш много лични ресурси и външни обстоятелства, които са на твоя страна.
Задай си въпросите:
- Мисълта, че няма да се справя, води ли до здравословни за мен чувства или поведения?
- Ако продължа да вярвам, че няма да успея, как е най-вероятно да се чувствам и да действам?
- Бих ли насърчил/а приятел да мисли по този начин?
- Как би ми помогнало, ако мисля по по-балансиран начин за себе си, а не в такива крайности?
- С каква друга, по-функционална мисъл, мога да заменя тази, че няма да се справя?
Обърни внимание на когнитивните изкривявания
В КПК се говори за т.нар. „когнитивни изкривявания“ – това са грешни или изкривени мисли, които ни карат да виждаме нещата по различен, често негативен начин. Може да си ги представим като лъжливи огледала, които ни дават изкривена картина на света. Тези изопачени мисли могат да ни правят по-несигурни и да ни карат да се чувстваме неуверени в себе си. Удобен начин да научиш повече за тях е, като прочетеш статията „Когнитивните изкривявания и връзката им със самоувереността“ и отбележиш кои от тях припознаваш в собственото си мислене. Идентифицирането им е първата стъпка към справянето.
Определи своите ценности и се ангажирай с тях
Според Терапията на приемането и ангажирането, ключов елемент за устойчивост на нашата увереност в успеха е да идентифицираме своите най-лични, дълбоки и съкровени ценности. Ценностите са свързани с човека, който бихме искали да бъдем и задават посоката, в която желаем да се движи животът ни, като придават смисъл и дълбоко удовлетворение на това, което правим.
Когато си поставим цели, които са в унисон с нашите ценности, можем да разчитаме на това, че ценностите ще ни мотивират, вдъхновяват и ще изпитваме усещане за смисъл от това, което правим. Така, дори когато се изправяме пред трудности, можем да се връщаме към себе си и да си припомняме защо е важно за нас да реализираме себе си през свободна практика. Да действаме в синхрон с ценностите си, съвсем не означава, че ще ни е лесно, а че знаем защо влагаме усилия, енергия и страст в това, което правим.
Приемане и ангажиране с действия
Терапията на приемането и ангажирането (ACT) подчертава значението на приемането на неприятни чувства и мисли като част от живота, вместо да се насилваме да ги избягваме или да се борим с тях. Това съвсем не означава да се примирим с тях, а означава да не хабим енергията си в неефективна битка със себе си. Често опитваме да заглушим страховете си, да не мислим за тях, да ги затворим в някой шкаф и да ги заключим с катинар. Но ако сега те помоля да не мислиш и в никакъв случай да не си представяш розов слон, какво ще се случи? Нима в представите ти не се появи веднага розов слон? Същото е с негативните мисли – колкото повече си ги забраняваме, толкова повече те ни влияят и саботират. „Бягането от проблема само увеличава дистанцията до неговото решение.“
ACT ни насърчава да приемем нашите негативни чувства и да продължаваме напред. Чрез ангажиране с действия, които са в съответствие с нашите ценности и цели, можем да преодолеем трудностите и да продължим напред, към успеха в нашата практика.
Практикувай самосъстрадание
Помни, че всеки преживява предизвикателства и неудачи и това, че минаваш през тях, не означава, че нямаш лични способности.
Самосъстраданието включва да признаеш собственото си страдание и вместо да се упрекваш, че „за нищо не ставаш“, да се отнесеш към себе си със същата топлина, грижа и доброта, които би проявил към някого, когото обичаш, ако той минаваше през подобни колебания и неувереност.
Можем да си припомним (с топъл, грижовен вътрешен глас), че е нормално и естествено за хората да имат болезнени мисли и чувства, когато животът е труден, когато правим грешки или когато реалността не отговаря на нашите очаквания и надежди.
„Най-красивите хора са тези, които са познали поражението, страданието, борбата, загубата и са успели да излязат от дълбините. Тези хора имат благодарност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, благост и дълбока загриженост. “ – Елизабет Кюблер-Рос
Искаш ли подкрепа в процеса на създаване на собствена практика? Заедно можем да извървим пътя през кариерни консултации. Пиши ми на mycareer@iskrabankova.com
