Бях на 40, когато направих кариерна промяна от Мениджър „Подбор на персонал“ в корпоративна среда към Кариерен консултант на свободна практика, след като изкарах сертификацията GCDF (Global Career Development Facilitator). Беше промяна, назрявала в продължение на месеци, а може би дори две-три години. Бавни осъзнавания. Смяна на приоритети. Усещане, че вече не принадлежа там, където съм.
Така че знам какво е да се изчерпаш в професията си. Да си благодарен за опита, който си натрупал и в същото време да усещаш, че той вече не е достатъчен, за да останеш. Да имаш стабилност, знания, позиция и професионална идентичност, но вътрешно да започваш да си задаваш въпроси, които не можеш повече да отлагаш:
„Това ли искам да продължа да правя?“
„Има ли друг начин да използвам опита си?“
„Късно ли е вече да започна нещо различно?“
Мисля, че много хора стигат до подобен момент. Не непременно с желание за радикален обрат, но с желание за промяна, за новост, за обновление. Точно тук често се появява страхът, че вече е късно.
В социалните мрежи често попадаме на истории за млади хора, които на 25 вече са създали успешен бизнес, станали са разпознаваеми и са постигнали впечатляващи резултати. Такива истории се разказват лесно, защото са ярки, шумни и сензационни. Те създават усещането, че ако до определена възраст не си „успял“, то значи изоставаш.
Данните обаче показват по-различна картина:
В изследване на Indeed сред хора, които са направили кариерна промяна, средната възраст на участниците е 39 години. Същото изследване показва, че 83% от тях са планирали промяната предварително, а средно са мислили за нея около 11 месеца, преди да направят реална стъпка (“Career Change Report: An Inside Look at Why Workers Shift Gears”).
Това е важно, защото променя начина, по който гледаме на кариерната промяна. Тя рядко е каприз или внезапен порив. Често е резултат от дълъг вътрешен процес. От натрупани сигнали. От опит, който вече ни е показал какво не искаме. От нужда да подредим професионалния си живот така, че да има повече смисъл за настоящия етап от живота ни.
Подобна картина се вижда и при предприемачеството. В статия на Harvard Business Review със заглавие „Research: The Average Age of a Successful Startup Founder Is 45“ се представя изследване, според което средната възраст на основателите на най-успешните компании е 45 години.
Това не означава, че младите хора не могат да правят смели промени или да създават успешни бизнеси. Означава, че опитът има стойност. Годините работа не са загубено време. Натрупаните умения, контактите, познанието за хората, грешките, трудните ситуации, професионалните разочарования – всичко това може да се превърне в материал за следващата посока.
Затова, когато човек си каже: „Късно ми е за кариерна промяна,” си струва да провери какво всъщност стои зад това изречение. Понякога зад него има реални трудности: финанси, отговорности, семейство, нужда от сигурност, липса на време, страх от загуба на статус.
Но понякога зад „Късно е!“ стои сравнение. С хора, които са започнали по-рано. С истории, които изглеждат по-блестящи. С въображаем график, според който на определена възраст вече трябва да сме „намерили себе си“ и само да надграждаме.
Истината е, че професионалният живот не се развива толкова линейно. Хората се променят. Пазарът се променя. Приоритетите се променят. Това, което е било подходящо за нас на 20, може да не е достатъчно на 40. Не защото сме се провалили, а защото вече имаме повече информация: за работата, за себе си и за живота, който искаме да водим.
Кариерната промяна след години опит не е връщане назад. Често е по-зрял избор. Избор, който стъпва върху преживяното, без да го зачерква.
И ако в момента усещате, че сте на такъв етап, може би най-полезният въпрос не е „Късно ли е?“. По-полезно е да се запитате:
„Какво вече знам за себе си, което не съм знаел/а преди?“
„Кои части от опита си мога да пренеса в нова посока?“
„Каква промяна ми е нужна наистина: нова професия, нова среда, нов начин на работа, повече автономия, повече смисъл?“