„Синдромът на самозванеца“ („Imposter Syndrome“) е психологически феномен, при който човек смята, че неговите постижения са резултат от случайност, външни обстоятелства, а не от собствените му умения, талант и усилия. Въпреки че обикновено тези хора имат значителни постижения, стигат високи мениджърски или експертни роли, получават признание за своята работа…. те не престават да се чувстват като измамници, които не заслужават своите успехи.
Как да го разпознаем в себе си?
Постоянно съмнение в себе си
Хората с този синдром често се съмняват в собствените си способности и се чувстват недостатъчно компетентни и постигащи, въпреки наличието на обективни доказателства за това. Тази постоянна самокритика може да пречи на тяхната способност да ценят собствения си успех и напредък.
Страх от разобличаване
Страхуват се, че другите неминуемо ще разберат в някакъв момент, че те не са толкова умни или способни, колкото изглеждат. Този страх води до постоянно тревожност и стремеж към съвършенство, което често е неустойчиво.
Приписване на успеха на външни фактори
Успехите се приписват на късмет, случайност или външна помощ, а не на собствените усилия или умения. Това намалява вътрешното усещане за компетентност и подкопава самооценката.
Постоянен стремеж към постижения
Хората се стремят постоянно да се доказват в работата си в опит да се самоубедят, че наистина са способни. Този цикъл от доказване на собствената стойност често води до умора и изтощение.
Страх от провал
Той може да бъде толкова интензивен, че да води или до прекомерен работохолизъм, или в другата крайност – до избягване на предизвикателни задачи. Този страх често стои в основата на синдрома и подхранва неговото продължаващо присъствие в живота на индивида.
Как да се справим?
Споделяй чувствата си
Говори с доверени хора за твоите съмнения. Споделянето не само намалява усещането за самота (според различни изследвания между 50% и 80% от хората изпитват подобни чувства), но и най-вероятно ще чуеш позитивни неща за себе си, които са ти убягвали.
Празнувай успехите си
Типично за хората с този синдром е, че омаловажават постиженията си. Затова – приемай похвалите и отделяй време да се поздравиш сам/а за всяко, колкото и малко да е то, постижение. Води си дневник на успехите, за да можеш да се връщаш към него, когато се чувстваш несигурен/на.
Споделяй неуспехите си
На пръв поглед идеята може да изглежда странна, но когато се събереш в група с хора, на които имаш доверие и всеки сподели някои от своите препятствия и неудачи, това ще ти помогне да възприемеш неуспеха като нещо обикновено, нормално, част от живота, случващо се на всички.
Моделирай вътрешния си диалог
Обърни внимание как говориш на себе си, когато се чувстваш като самозванец (най-вероятно си много самокритичен/на). Едно просто упражнение е да се запиташ как би подкрепил приятел, който омаловажава постиженията си, а след това да приложиш същия подкрепящ език към собствения си вътрешен диалог.
Разграничи се от перфекционизма
Фокусирай се върху прогреса, а не върху съвършенството. Постави си реалистични цели и не се обезкуражавай, ако не ги постигнеш веднага. Помни, че е нормално да правиш грешки, те са част от процеса на учене.
Не се сравнявай с другите
Социалните медии често показват идеализирана версия на живота на хората. Помни, че всеки има своите борби и неуспехи, но често те се случват „зад кулисите“ и обичайно не ги виждаш. Фокусирай се върху собственото си пътуване и празнувай уникалните си постижения.
Приеми синдрома
Може би този съвет няма да ти хареса, но дори, когато се научиш да овладяваш синдрома, това не означава, че негови характеристики няма да се проявят отново в някакъв момент. Обичайно промяна в кариерата отключва нашата тревожност и съмнения в себе си. Колкото по-бързо разпознаем проявата на синдрома, толкова по-адекватно можем да му противодействаме.
Ако имаш нужда да укрепиш увереността си в своите професионални способности, може да се свържеш с мен на mycareer@iskrabankova.com.
