Някои хора взимат бързо и лесно (твърде дори) решение да напуснат работа. За други обаче това се превръща в един безкраен и натоварващ процес от аргументи „за“ и „против“.

Колебаем се. Съмняваме се. Днес си казваме „Край! Напускам“, а утре отиваме на работа, самоубеждавайки се, че не е чак толкова лоша. Че просто трябва да стиснем зъби. Да преглътнем неудовлетворението.

Истината е, че както прибързването, така и забавянето във вземане на решение за напускане, са две крайности, които често водят до грешни избори.

Напускаме твърде късно

Често напускаме, когато минем отвъд предела на силите си. Изтормозени, в бърнаут, угнетени, със занижено самочувствие, потиснати и преуморени – това е резултатът, когато пропуснем точния момент за напускане. На интервютата за работа целият събран негативизъм проличава и биваме етикетирани като „проблемни.“ А ако случайно успеем да стигнем до предложение за работа, го приемаме, не защото искаме, а защото се чувствате притиснати в ъгъла.

Нямаме яснота каква работа ще ни донесе удовлетворение

Понякога напускаме работа, от която сме разочаровани, без да имаме ясен план какъв тип дейност и организация биха ни донесли удовлетворение. Напускаме, защото бягаме, а не защото отиваме в избрана и желана посока. Това често води до прибързване с избора на нова работа и скоро установяваме, че на нея отново не се чувстваме удовлетворени.

Напускаме, без да имаме предложение за нова работа

Решението да напуснем настоящата си позиция, без да имаме друга оферта, е рисковано. Това може да доведе до финансов стрес и несигурност, особено ако процесът на търсене на нова работа се окаже по-дълъг от очакваното. От друга страна, когато останем без работа, това обикновено влияе негативно на самочувствието и професионалната ни самоувереност.

Как да разбера дали наистина е време да напусна работата си?

Както прибързването, така и забавянето във вземане на решение за напускане, са две крайности, които често водят до грешни избори.

За да уловиш идеалния момент за напускане на работа, може да пробваш някоя от следните техники:

Ниво на удовлетвореност

В продължение на 1-2 месеца си давай оценка на удовлетвореността в края на работната седмица, където 0 е изобщо не съм удовлетворен/а, а 10 – напълно съм удовлетворен/а. Ако видиш, че систематично даваш ниски оценки, това може да е знак за изчерпване на това работно място.

Плюсове и минуси

Раздели един лист на две колонки. В едната изброй всички плюсове на настоящата работа – един път в краткосрочен план (6 месеца) и втори път в дългосрочен (1-3 години). В другата колонка напиши минусите – отново в близък и далечен план. Анализирай списъка. Виж коя колонка надделява и дали тенденциите се променят, когато гледаш краткосрочно и дългосрочно. Това ще ти помогне да разбереш дали предимствата на работата си остават същите с времето или нейните недостатъци стават по-значими в перспектива.

Опитай се да си представиш бъдещето, ако не напуснеш

Помисли върху въпроса: „В какъв човек ще се превърна, ако остана на тази работа?“ Излез от оковите на настоящето и надникни в бъдещето – към своето професионално и личностно развитие. Може би малко търпение на тази позиция ще ти отвори нови кариерни възможности и това осъзнаване ще ти даде сили да минеш през трудния период? Или точно обратното – липсата на изгледи за промяна на настоящето ти работно място ще те превърне в един огорчен, изтощен и изтормозен човек, загубил вяра в себе си? Този процес на самоанализ ще ти помогне да вземеш информирано и балансирано решение за своето професионално бъдещe.

Последвай ме:
LinkedIn
Facebook
Instagram

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *