В своята книга „The Confidence Gap: From Fear to Freedom”, Ръс Харис посочва 5 фактора, които повлияват негативно увереността ни, описани по-долу. Той посочва една основна грешка, която правим – очакваме първо да се почувстваме уверени, за да предприемем действие в желаната от нас посока.
Той допълва: „проблемът е, че ако чакате да усетите увереност, преди да започнете да правите нещата, които наистина са важни за вас, най-вероятно ще чакате вечно (….) Ако искаме да правим нещо с увереност – да говорим, рисуваме, играем тенис, общуваме – тогава трябва да работим в тази посока. Трябва да практикуваме необходимите умения отново и отново, докато те не станат естествени (…) Действията на увереност идват първо. Чувството на увереност идва след това.“
Именно това е идеята, която се опитвам да предам в кариерните консултации с хора, които искат да направят промяна в професионалния си път или да стартират собствена практика. Повечето от нас очакваме първо да се почувстваме уверени в новата област, но реалността показва, че много по-голям шанс имаме да успеем, като предприемем малки и последователни стъпки в избраната посока.
Ако оставим всичко за един бъдещ момент – „когато се почувствам готов/а“ – най-вероятно мечтите ни ще останат само това – мечти. Покрити с прах, съжаление и огорчение. Затова – нека учим, нека развиваме уменията си, нека предприемаме малки стъпки, нека пробваме и грешим в контролирано безопасна среда, докато повярваме в себе си. Така както малкото дете не се отказва да се научи да ходи, само защото е паднало няколко пъти.
Ето кои са 5те основни фактура, които вредят на увереността ни:
Прекомерни очаквания:
Перфекционизмът не само че ни кара да очакваме безгрешност от себе си, но и ни подлага на постоянен стрес от невъзможността да достигнем тези високи стандарти. Това често води до разочарование и намаляване на мотивацията, тъй като реалните ни постижения рядко отговарят на нашите прекомерни очаквания.
Сурова самооценка:
Негативното самовъзприятие, което се проявява чрез мисли от рода на „Не съм достатъчно добър“, създава вътрешен критик, който постоянно ни осъжда. Тази вътрешна критика ограничава нашата способност да приемем и ценим собствените си успехи и достижения, което е ключово за изграждането на увереност.
Поддаване на страха:
Страхът ни кара да избягваме предизвикателствата, лишавайки ни от възможността да се развиваме и да учим от грешките си. Това създава омагьосан кръг, където липсата на опит укрепва страха от неуспех и допълнително подкопава увереността ни да предприемаме нови начинания.
Липса на опит:
Мисленето, че трябва да сме уверени от самото начало, може да ни спре да действаме и да изпитаме нови неща. Важно е да разберем, че увереността е резултат от научените уроци и преживяванията, а не предпоставка за тяхното начало.
Липса на умения:
Чувството на неувереност, когато се изправим пред нови задачи, е естествено. Важно е да признаем, че увереността се постига не с избягване на нови области, а с активното участие в тях и постепенното натрупване на необходимите умения и знания.
Ако търсиш подкрепа в процеса на изграждане на увереност за кариерна промяна, може да се свържеш с мен и да насрочиш среща, като ми пишеш на mycareer@iskrabankova.com.
