В днешно време Мими наплиска лицето си със студена вода. Вдигна глава и се погледна в огледалото. Капките вода се стичаха по бузите й и размазваха в черни стичащи се ивици грима й. Очите й бяха мътни, а погледът й се отразяваше празно в огледалото. В коридорите на офиса беше тихо и така измамно спокойно. …
(Ако си пропуснал/а Част 1 – може да я намериш тук: „Не сте одобрена за позицията“ – Част 1) Привечер имейлът беше пристигнал в пощата на Боряна: „Благодарим Ви за участието, но се спряхме на друг кандидат.“ Препрочете го няколко пъти. Очакваше да е по-разстроена, като го види. Даже се изненада приятно от себе си, …
Част първа Боряна стрелна бърз поглед към телефона си. Да не би случайно да е пропуснала обаждането. Заветното и желано обаждане, което чакаше вече цяла седмица. Днес беше крайният срок, в който трябваше да я информират дали получава работата. Чакаше с пареща болка в гърдите, сърцето й се свиваше всеки път, когато погледнеше екрана на …
Част 3 от „Промяната“: Началото, което я вдъхнови (Ако си пропуснал/а първа част от разказа, може да я намериш тук, а втора част – тук.) Един слънчев следобед през юли, същата година – Е, казвай, как беше в Пампорово? – Деница нетърпеливо сграбчи темата, веднага след целувките за „здрасти“ с Мария, докато сядаха в кафенето, където …
Част 2 от „Промяната“: Някъде по средата (Ако си пропуснал/а първа част от разказа, може да я намериш тук.) Април, същата година 8,50 сутринта. Мария лежеше с широко отворени очи, вперени в нищото. Знаеше, че трябва да стане, но тялото й сякаш имаше друго мнение по въпроса. Обикновено по това време беше в офиса, на …
Част 1 от „Промяната“: Краят, в който не искаше да повярва Февруари, някоя година 7,30 часа сутринта. Мария отвори вратата на офиса. Беше първа на работа. Отново. Огледа се. Офисът беше същият, но тя беше различна. Беше прекарала тук пет чудесни години. Инициирала беше страхотни, предизвикателни проекти, донесли й толкова много тиха гордост и удовлетворение. …
