Хронично отлагане

Какво е хроничното отлагане?

Отлагаш ли често започването или завършването на дадени задачи, криейки се зад някоя привидно „важна“ причина или извинение? Този психологически феномен се нарича „прокрастинация“ (procrastination = отлагане) или по-добре звучащото на български “хронично отлагане.“

На всеки от нас се случва понякога да се скатае от вършенето на неприятни неща, като да си запише час при зъболекаря или да изготви някой скучен ежемесечен рипорт. Когато обаче тези отделни поведения станат регулярна тенденция, започваме да пречим на самите себе си и самосаботираме успеха си. Хроничното отлагане неизбежно се отразява на представянето ни в работата и прави невъзможно (или поне много трудно) постигането на целите ни.

Защо тогава отлагаме?

Причините обикновено са комплексни и не се дължат само на един фактор, а на комбинация от такива. Най-честите са:

  1. Страх от провал – Опасението, че няма да постигнем успех със задачата, води до отказ изобщо да я започнем.
  2. Перфекционизъм – Страхът, че можем да допуснем грешка води до осуетяване на действията ни или до безконечни проверки и отлагане финализирането на проекта/задачата.
  3. Тревожност – Кара ни да вярваме, че нищо няма се случи, както трябва и всичко ще се обърка, така че по-добре изобщо да не се и опитваме.
  4. Усещане, че задачата е твърде мащабна за нас – Понякога имаме чувството, че просто няма начин да се справим със задачата, пред която сме изправени и това ни обезсърчава изобщо да я започнем.
  5. Липса на връзка с бъдещото ни „Аз“ – Когато негативното влияние от липса на действие днес е отложено далеч във времето, често прибягваме до хронично отлагане. Например, пушенето ни носи моментно удовлетворение, макар че знаем, че има дългосрочни вредни ефекти.
  6. Оптимизъм за бъдещето – На първо четене звучи парадоксално, но тенденцията ни да смятаме, че задачата ще отнеме по-малко време или че ще изисква по-ниска степен на усилия от наша страна, е често сред причините да отлагаме. Често ли си казваш: „И утре е ден“?
  7. Краткосрочен хедонизъм – Излежаването на дивана в гледане на любим сериал носи в краткосрочен план удоволствие, докато постоянството в преследване на дългосрочна цел може да води със себе си фрустрация, разочарования и други неприятни емоции, които искаме да избегнем.
  8. Нерешителност – Не можем да вземем решение как да подходим към задачите и затова ги отлагаме.
  9. Страх от негативна обратна връзка – Понякога избираме да не направим нищо, отколкото да направим нещо, което да бъде посрещнато с критика и неодобрение.
  10. Нежелание – И най-простичката сред всички възможни причини – това е откровеното ни нежелание или чистосърдечна неприязън към работата, с която сме се захванали.

Източници и повече по темата: https://bit.ly/3vL3nhy и https://bit.ly/2VTrOY8

………………………………..

Ако търсиш подкрепа в откриването на следващата кариерна стъпка и подготовката за интервю за работа, свържи се с мен на mycareer@iskrabankova.com.

Повече за индивидуалните кариерни консултации може да научиш тук.

Мечтай. Сбъдвай. Бъди.

––––––––

Беше ли ти полезно съдържанието на този пост? Ако „да“, натисни „Харесвам“ бутона, за да знам, че има смисъл да продължавам да създавам и качвам съдържание. Писането е самотно занимание и само през споделената обратна връзка се ориентирам кои теми са значими и ценни за хората, които четат постовете ми. Благодаря ти за подкрепата!

Последвай ме:
LinkedIn
Facebook
Instagram

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *