В зависимост от личните си характеристики и житейски обстоятелства, някои хора са склонни бързо да вземат решение да напуснат работата си още при първите признаци на зараждащо се недоволство. За други обаче това може да е един дълъг и мъчителен процес на анализ и амбивалентност, които водят до липса на действие и оставане в неудовлетворителна позиция много по-дълго от необходимото и здравословното за психичното благополучие.
Кои са онези знаци, по които можем да се ориентираме, че е време сериозно да обмислим нова кариерна възможност?
- Понеделник е ужасен ден – Мисълта да започнеш новата работна седмица те изпълва с тревога и желание да избягаш.
- Мислиш „на дребно“ – Усещаш, че вече нямаш големи цели и амбиции, а просто избутваш седмица за седмица.
- Нямаш предизвикателства – Дори и работата ти да е била вълнуваща години наред, стигаш етап, в който не виждаш посока и място за полезен ход.
- Занижена самооценка – Когато човек не се чувства добре на работата си, е възможно да започне да търси причината в себе си и да се обвинява, че не може да „пасне“ на средата и изискванията на позицията.
- Апатия – Понякога необходимостта от промяна се усеща болезнено, като отворена рана, но понякога единственото, което усещаш, е празнота.
- Физическо неразположение – Постоянна умора, болки в гърба и раменете, често боледуване от настинки и вирусни инфекции, трудно концентриране могат да са знаци, с които тялото ни протестира към неблагоприятни за нас ситуации.
- На работа си различен човек – Ако имаш усещането, че през работните дни се налага да се преструваш, за да можеш да паснеш, не след дълго ще бъдеш изтощен/а емоционално.
- Не искаш да говориш за работата си – Събираш се с приятели и всеки споделя за своите успехи, а ти мълчиш и се чудиш как да смениш темата, защото не се гордееш със своята работа.
- Парите са единственият ти мотив да не напуснеш – Ако заплатата е единственото хубаво нещо, което свързваш с работата си и заради което стоиш, може би е време сериозно да се замислиш дали това е достатъчна причина.
- Недоволстваш – Може би сам/а се усещаш или хората около теб ти го намекват, но напоследък си започнал/а все да се оплакваш, да обвиняваш другите, събитията, късмета, да негодуваш.
- Липса на баланс работа-личен живот – Работиш неуморно и постоянно и дори когато си в почивка, не спираш да мислиш за работата си, което постепенно води до професионално прегаряне (“burnout”).
- Чувстваш се недооценен – Усещаш, че не ти дават възможност да се разгърнеш, игнорират вложените от теб усилия, подминават те за повишения.
- Завиждаш – Ако се улавяш, че завиждаш на колегата си или приятеля, които говорят с ентусиазъм за работния си ден, използвай момента, за да бъдеш честен със себе си и да се изправиш пред въпроса дали това не е сигнал, че имаш нужда от сериозна промяна.
- Усещаш работата като бреме – Вече не се събуждаш сутрин, готов/а за нови подвизи, не желаеш да те включват в нови проекти, не намираш радост в задълженията, които преди са ти били вълнуващи.
- Губиш си времето – Смяташ, че работата ти е пълна загуба на време, не научаваш нищо, не изпитваш удовлетворение, безразличен си към задълженията си, не използваш потенциала си и сякаш животът те подминава, а ти си страничен, разсеян наблюдател.
Ако търсиш подкрепа в откриването на следващата кариерна стъпка и подготовката за интервю за работа, свържи се с мен на mycareer@iskrabankova.com.
Повече за индивидуалните кариерни консултации може да научиш тук.
Мечтай. Сбъдвай. Бъди.
