Когато сме изправени пред важно кариерно решение, естественият импулс е да мислим още:
Да останем ли?
Да търсим ли нова работа?
Да сменим ли посоката изцяло?
Ами ако сбъркаме?
Искаме промяна, но всеки път, щом започнем да мислим какво да направим, става още по-объркано. Мислите се въртят, напрежението расте, а реална стъпка не се случва.
Все пак решението е важно. Логично е да искаме да го обмислим добре.
Само че понякога се случва нещо странно.
Мислиш седмица. После месец. После още няколко месеца. И вместо картината постепенно да става по-ясна, сякаш се случва обратното.
„Ами ако остана и след година съжалявам, че не съм опитал/а?“
„Ами ако тръгна и се окаже, че новата работа е още по-зле?“
„Ами ако сега просто съм изморен/а и взема решение, за което после ще съжалявам?“
„Ами ако изпусна нещо добро, докато чакам?“
В един момент вече не знаеш дали още обмисляш решението или просто се въртиш около него.
И между двете има разлика.
Полезното обмисляне постепенно те придвижва.
Събираш информация, която не си имал/а. Разбираш по-добре кое е важно за теб. Отпадат някои варианти. Появяват се критерии, по които можеш да сравниш останалите.
След мисленето знаеш малко повече от преди.
А има и премисляне, при което въпросите просто се повтарят. Сценариите са катастрофични. Не събираш нова информация, а се връщаш отново към едни и същи опасения и се надяваш, че ако ги обмислиш достатъчно подробно, в някакъв момент ще почувстваш сигурност.
А точно тук често е капанът.
Чакаме първо да сме сигурни и после да решим
Кариерните решения почти винаги съдържат неизвестност.
Не можеш да знаеш предварително как точно ще се чувстваш в друга компания. Дали новият мениджър действително ще бъде такъв, какъвто изглежда на интервюто. Дали ще се справиш с новата роля. Дали след шест месеца няма да ти липсва нещо от старата работа.
Дори когато сме събрали много информация, остава част, която няма как да бъде проверена предварително.
И все пак често очакваме решението да започне с усещането: „Вече съм сигурен.“
А то невинаги идва.
В психологията има понятие intolerance of uncertainty – трудността да понесем несигурността и необходимостта да действаме, без да знаем със сигурност какъв ще бъде резултатът.
Колкото по-важно е решението, толкова по-силно може да бъде желанието да премахнем всяка неизвестна. A истината е, че не сме пророци и няма решение без известна несигурност.
А и всеки избор означава да се откажеш от нещо
Това е другата причина кариерните решения да бъдат толкова трудни.
Когато сравняваме две възможности, не виждаме само потенциалните печалби. Виждаме много отчетливо и загубите.
Ако остана, запазвам дохода, сигурността, познатите хора и позицията си. Но може да изгубя още година в работа, от която вече не съм доволен.
Ако тръгна, получавам шанс за промяна. Но може да загубя сигурност, статус, част от дохода си или нещо, което съм градил с години.
Затова понякога проблемът не е, че единият вариант е лош, а другият добър. Проблемът е, че и двата имат цена.
И ако чакаш да откриеш вариант, при който не губиш нищо, решението може да се проточи безкрайно.
Понякога се опитваме да намерим най-добрия възможен избор
Има и още един капан.
Не просто искаме да вземем добро решение. Искаме да вземем най-доброто.
Да не пропуснем по-добра възможност. Да не направим компромис, за който после ще се ядосваме. Да сме разгледали всички варианти.
Това е близо до онова, което изследванията на вземането на решения описват като maximizing – стремеж към възможно най-добрия избор вместо към достатъчно добър избор, който покрива важните ни критерии.
При кариерните решения това може да изглежда така:
„Ами ако има работа, която ще ми пасне повече?“
„Ами ако кандидатствам сега, а след месец излезе по-добра позиция?“
„Ами ако сменя посоката, а после открия нещо още по-подходящо?“
Проблемът е, че няма момент, в който можеш да докажеш, че пред теб е най-добрата възможност, която някога ще се появи. И така мисленето продължава.
И ако в момента стоиш точно на такова място – не между безброй абстрактни възможности, а между две или повече реални кариерни алтернативи и усещаш, че вече си ги мислил/а от всички възможни страни – създадох услугата „Към решение“ именно за този тип ситуация.
Това са до три индивидуални срещи, в които не търсим някой да ти каже какво да избереш. Работим върху това какво поддържа колебанието ти, какви са реалните алтернативи, какво печелиш и губиш с всяка от тях и кои критерии всъщност трябва да тежат в твоето решение.