Има един много труден момент в кариерната промяна: моментът, в който вече не си напълно без идеи.
Имаш няколко възможни посоки. Може би едната изглежда по-сигурна. Друга те привлича повече. Трета изглежда реалистична, но изисква учене, време и усилие. И колкото повече мислиш, толкова по-трудно става да избереш.
Не защото нямаш никакви варианти. А защото всеки вариант идва с цена.
Една посока може да носи повече свобода, но и повече несигурност. Друга може да дава стабилен доход, но да оставя усещането, че се отдалечаваш от себе си. Трета може да изглежда смислена, но да изисква период, в който отново ще си начинаещ.
Точно тук много хора блокират.
Започват да търсят „правилния“ избор. Посоката, която най-после ще ги успокои напълно. Вариантът, при който няма риск, няма загуба, няма неудобство и няма вероятност за съжаление.
Такъв вариант рядко съществува.
По-полезният въпрос не е:
„Коя посока няма минуси?“
А:
„С кои минуси мога да живея?“
„Кои са временни?“
„Кои са част от самата работа?“
„И кои вече са твърде висока цена за този етап от живота ми?“
Защо минусите изглеждат толкова големи?
Когато обмисляме промяна, умът ни много бързо започва да осветява риска.
Какво ще изгубя?
Какво може да се обърка?
Какво ще кажат другите?
Ако доходът ми стане по-несигурен?
Ако започна нещо ново и не се справя?
Ако съжалявам?
Това е човешко. Мозъкът ни не е създаден да бъде безпристрастен консултант по кариерни решения. Той се опитва да ни предпази.
В психологията има понятие loss aversion – склонността да преживяваме възможните загуби по-силно от възможните ползи. Казано по-просто: това, което можем да изгубим, често изглежда по-близо, по-конкретно и по-опасно от това, което можем да спечелим.
Затова новата посока може да изглежда обещаваща, но умът пак да се връща към:
„Да, но сигурността…“
„Да, но доходът…“
„Да, но ако не се получи…“
„Да, но ако избера грешно…“
Страхът не означава автоматично, че посоката е грешна. Понякога означава, че има нещо за проверяване. Понякога означава, че промяната е важна. Понякога означава, че имаш нужда от повече информация, повече подготовка или по-малка първа стъпка.
Проблемът идва, когато страхът получи цялото пространство и започне да решава вместо теб.
Не всички минуси са еднакви
Когато сравняваме кариерни варианти, често слагаме всички трудности в една обща категория: „минуси“.
Но има голяма разлика между различните видове минуси.
Някои са неприятни, но поносими.
Например: повече комуникация, нова среда, временно напрежение, нужда да се учиш в движение.
Някои са трудни, но временни.
Например: курс, стаж, портфолио, период на адаптация, първи месеци с по-ниска увереност.
Някои са част от самата работа.
Например: продажби, чести срещи с клиенти, работа с числа, пътувания, висока динамика, самостоятелно търсене на проекти.
А някои са неприемливи за този етап от живота ти.
Например: постоянни командировки, нестабилен доход, работа вечер, прекалено висока социална натовареност, липса на гъвкавост, среда с ценности, които вече не можеш да преглътнеш.
Тази разлика е важна.
Защото един минус може да е цена, която си готов/а да платиш. Друг може да е сигнал, че тази посока не е подходяща точно сега.
Затова, вместо да питаш само „коя посока е най-добра“, пробвай да питаш:
Какви трудности идват с тази посока?
Кои от тях са временни?
Кои ще останат част от ежедневието?
Кои мога да приема?
Кои вече не искам да плащам?
Това често носи повече яснота от безкрайното сравняване на плюсове и минуси.
Капанът на идеалната посока
Много хора се надяват, че ако мислят достатъчно дълго, ще намерят посока, която най-после ще изглежда правилна от всички страни.
Да е смислена.
Да е сигурна.
Да е добре платена.
Да е гъвкава.
Да има развитие.
Да не изисква прекалено голям риск.
Да не разочарова никого.
Да не носи усещане за загуба.
Това желание е разбираемо. Особено когато изборът е важен.
Но търсенето на идеален вариант може да се превърне в капан. Колкото повече информация събираш, толкова повече нови съмнения се появяват. Всяка възможност изглежда интересна отдалеч и сложна отблизо. Всяка професия има реалност, която не се вижда в описанието на обявата или в чуждия LinkedIn профил.
В един момент изборът не се движи напред, защото чакаш усещане за пълна сигурност. А кариерната промяна рядко дава такова усещане предварително. По-полезно е да търсиш достатъчно добър избор спрямо важните за теб критерии. Не избор без риск, а избор, който има смисъл, след като видиш и трудната му част.
Раздели страха от информацията
Когато една посока те плаши, е полезно да не приемаш страха като едно цяло. В него може да има реална информация. А може да има и прогнози, които умът прави, без още да има достатъчно данни.
Например:
„Не знам какви умения се търсят в тази сфера“ – това е информация, която липсва.
„Със сигурност няма да се справя“ – това е прогноза.
„Не познавам хора, които работят това“ – липсваща информация.
„Ще се проваля и всички ще разберат“ – катастрофизен сцерарий.
„Не знам дали доходът може да бъде стабилен“ – въпрос за проверка.
„Ако започна отначало, значи всичко досега е било напразно“ – интерпретация, която може да бъде оспорена.
Един от най-практичните въпроси в такъв момент е: „Какво от това, което ме плаши, мога реално да проверя?
Може да провериш обяви. Да говориш с човек от сферата. Да направиш кратък курс. Да пробваш проект в малък мащаб. Да видиш какви умения вече имаш и какво реално ти липсва. Да разбереш как изглежда ежедневието в тази работа, а не само идеята за нея.
Така страхът започва да се превръща в конкретни въпроси. А конкретните въпроси често са по-управляеми от общото усещане „това е страшно“.
Виж и цената на оставането
Когато мислим за промяна, много лесно виждаме цената на действието.
Ще трябва да уча.
Ще трябва да се адаптирам.
Ще трябва да започна от по-несигурно място.
Ще трябва да обяснявам избора си.
Ще трябва да пробвам, без да знам как ще завърши.
Това са реални цени.
Но има и друга цена, която често остава по-тиха: цената на оставането.
Още шест месеца в работа, която те изтощава.
Още една година без движение.
Още време в среда, в която се чувстваш все по-малко на мястото си.
Още отлагане, което постепенно се превръща в примирение.
Това не означава, че винаги трябва да избереш промяната веднага. Понякога е нужно време. Понякога е нужен план. Понякога е по-разумно първо да възстановиш сили, да събереш информация или да намалиш риска. Но за да бъде изборът честен, е важно да видиш и двете страни:
Какво ще ми струва, ако тръгна?
И какво ще продължи да ми струва, ако остана?
Погледни на избора от малко разстояние
Когато изборът е твой, всичко става по-лично. Започват да тежат не само фактите, а и вина, страх, очаквания, срам, желание да не разочароваш никого. Тогава може да помогне малко разстояние.
Представи си, че същата дилема е на човек, когото обичаш. Със същите страхове, същите ограничения и същото желание да не сбърка.
Как би погледнал/а на ситуацията тогава?
Може би щеше да видиш не само риска, а и усилието. Смелостта. Умората от стоенето на едно място. Нуждата от по-малка първа стъпка.
Можеш да си зададеш въпроса:
Какво бих казал/а на приятел в същата ситуация?
Или още по-конкретно:
Каква стъпка би му помогнала да провери посоката, без да рискува всичко наведнъж?
Когато мислим за друг човек, често ставаме по-малко строги. По-лесно виждаме какво е разумно и достатъчно за следващата стъпка.
Понякога точно това ни липсва и към нас самите.
Доброто решение не гарантира лесен резултат
Една от причините изборът да тежи толкова много е страхът от бъдещо съжаление.
„Ами ако избера грешно?“
„Ами ако се окаже, че не е било това?“
„Ами ако след време си кажа, че съм направил/а грешка?“
Тук има нещо важно: не можем да съдим за качеството на едно решение само по това как е завършило. Можеш да вземеш разумно, обмислено и смело решение и пак да срещнеш трудности. Можеш да вземеш импулсивно решение и временно да имаш късмет.
Затова целта не е да си гарантираш перфектен резултат. Такава гаранция няма. Целта е да подобриш процеса на избор.
Да събереш достатъчно информация.
Да видиш реалните минуси.
Да различиш страха от фактите.
Да прецениш коя цена си готов/а да платиш.
Да направиш следваща стъпка, която е достатъчно разумна, без да чакаш пълна сигурност.
Накрая: не търси посока без минуси
Ако си в момент на кариерен избор, не е нужно да чакаш вариант, който не носи никакъв риск. По-важно е да видиш ясно каква е цената на всяка посока и дали тя е цена, която си готов/а да платиш.
Ако си в период на кариерна промяна и имаш нужда от съдействие да минеш по-осъзнато по този път, включи се в индивидуалната програма „Кариерен перход.“