когато животът ни се отдалечи от човека, който сме искали да бъдем
Понякога хората остават години на работа, която не харесват.
Не защото не усещат, че нещо не е наред. А защото имат нужда от сигурност, страхуват се от грешка, не знаят накъде да поемат или вярват, че „не е чак толкова зле“.
С времето обаче неудовлетворението често започва да се усеща по-дълбоко. Не само като умора или липса на мотивация, а като усещане, че човек постепенно се е отдалечил от себе си.
Подобна идея се появява и в психологическите изследвания върху съжалението. Още през 90-те години психологът Томас Гилович изследва как хората преживяват съжалението във времето. Неговите проучвания показват, че в краткосрочен план хората по-често съжаляват за действията си. Но в дългосрочен план по-устойчиви остават съжаленията за нещата, които така и не са направили.
По-късно, заедно с психолога Шай Давидай, Гилович изследва по-задълбочено какъв тип съжаления остават най-силно в нас. В серия от шест проучвания участниците описват различни съжаления от живота си. Изследователите разграничават два типа:
– съжаления, свързани с това какво човек „е трябвало“ да направи според очаквания, задължения или социални норми;
– и съжаления, свързани с „идеалното Аз“: човека, който човек е искал да стане, но не е успял да развие или доближи.
Резултатите показват, че участниците значително по-често описват съжаления, свързани с своето „идеално Аз“. А когато са помолени да посочат най-голямото си съжаление, 76% посочват именно такъв тип съжаление. Изследването показва, че най-дълбоките и трайни съжаления често са свързани с усещането, че човек не е успял да живее достатъчно близо до важна за него версия на себе си.
Например:
– човек, който е искал да развие творческа страна от себе си;
– човек, който е мечтал за различна професионална посока;
– човек, който е искал повече свобода, смисъл или развитие, но дълго е отлагал промяната.
Това ми напомня много на разговорите, които водя с хора, обмислящи кариерна промяна. Често най-силното им страдание не е само самата работа. А усещането, че са прекарали твърде дълго в среда, която постепенно ги е отдалечила от интересите им, силните им страни, ценностите им или начина, по който са си представяли живота си.
И много често зад думите: „Страх ме е да сменя работата си“ стои и нещо друго: „Страх ме е, че вече е твърде късно.“
Разбира се, не всяко неудовлетворение означава, че човек трябва рязко да смени професията си. Понякога промяната е в средата, ролята, начина на работа или отношението към самия себе си. Но според мен е важно човек поне да си позволи да зададе въпроса:
С животa, който живея в момента, приближавам ли се или се отдалечавам от човека, който искам да бъда?.
Ако в момента си в подобен период и усещаш объркване, застой или разминаване със себе си, програмата „Кариерен преход“ е създадена именно за хора, които искат да изследват по-спокойно своята посока, възможности и следващи стъпки.