
В зависимост от личните си характеристики и житейски обстоятелства, някои хора са склонни бързо да вземат решение да напуснат работата си още при първите признаци на зараждащо се недоволство. За други обаче това може да е един дълъг и мъчителен процес на анализ и амбивалентност, които водят до липса на действие и оставане в неудовлетворителна позиция много по-дълго от необходимото и здравословното за психичното благополучие.
Кои са онези знаци, по които можем да се ориентираме, че е време сериозно да обмислим нова кариерна възможност?
Понеделник е ужасен ден
Мисълта да започнеш новата работна седмица те изпълва с тревога и желание да избягаш.
Мислиш „на дребно“
Усещаш, че вече нямаш големи цели и амбиции, а просто избутваш седмица за седмица.
Нямаш предизвикателства
Дори и работата ти да е била вълнуваща години наред, стигаш етап, в който не виждаш посока и място за полезен ход.
Занижена самооценка
Когато човек не се чувства добре на работата си, е възможно да започне да търси причината в себе си и да се обвинява, че не може да „пасне“ на средата и изискванията на позицията.
Апатия
Понякога необходимостта от промяна се усеща болезнено, като отворена рана, но понякога единственото, което усещаш, е празнота.
Физическо неразположение
Постоянна умора, болки в гърба и раменете, често боледуване от настинки и вирусни инфекции, трудно концентриране могат да са знаци, с които тялото ни протестира към неблагоприятни за нас ситуации.
На работа си различен човек
Ако имаш усещането, че през работните дни се налага да се преструваш, за да можеш да паснеш, не след дълго ще бъдеш изтощен/а емоционално.
Не искаш да говориш за работата си
Събираш се с приятели и всеки споделя за своите успехи, а ти мълчиш и се чудиш как да смениш темата, защото не се гордееш със своята работа.
Парите са единственият ти мотив да не напуснеш
Ако заплатата е единственото хубаво нещо, което свързваш с работата си и заради което стоиш, може би е време сериозно да се замислиш дали това е достатъчна причина.
Недоволстваш
Може би сам/а се усещаш или хората около теб ти го намекват, но напоследък си започнал/а все да се оплакваш, да обвиняваш другите, събитията, късмета, да негодуваш.
Липса на баланс работа-личен живот
Работиш неуморно и постоянно и дори когато си в почивка, не спираш да мислиш за работата си, което постепенно води до професионално прегаряне (“burnout”).
Чувстваш се недооценен
Усещаш, че не ти дават възможност да се разгърнеш, игнорират вложените от теб усилия, подминават те за повишения.
Завиждаш
Ако се улавяш, че завиждаш на колегата си или приятеля, които говорят с ентусиазъм за работния си ден, използвай момента, за да бъдеш честен със себе си и да се изправиш пред въпроса дали това не е сигнал, че имаш нужда от сериозна промяна.
Усещаш работата като бреме
Вече не се събуждаш сутрин, готов/а за нови подвизи, не желаеш да те включват в нови проекти, не намираш радост в задълженията, които преди са ти били вълнуващи.
Губиш си времето
Смяташ, че работата ти е пълна загуба на време, не научаваш нищо, не изпитваш удовлетворение, безразличен си към задълженията си, не използваш потенциала си и сякаш животът те подминава, а ти си страничен, разсеян наблюдател.
Ако търсиш подкрепа в откриването на следващата кариерна стъпка и подготовката за интервю за работа, свържи се с мен на mycareer@iskrabankova.com.
Повече за индивидуалните кариерни консултации може да научиш тук.
Мечтай. Сбъдвай. Бъди.

